Младата архитекта, която твори за хората и планетата
Първото нещо, с което асоциирам името на Михаела Шехова Симитчийски е, че говорим за човек, който не се страхува да съчетава амбиция и социална отговорност. Британската награда за Social Impact 2025, която получава, признава професионалисти, чиито проекти имат измеримо положително въздействие върху обществото. За Михаела това е естествено продължение на кариерата ѝ – с над десет години опит и работа с ритейл гиганти като Hugo Boss, Boots, Marks & Spencer, Primark и Tesco, тя е успяла да превърне пространствата в нещо повече от магазини. Един от проектите ѝ, Primark Birmingham, дори поставя Световен рекорд на „Гинес“ като най-големият търговски обект в света с площ 14 800 м².
Михаела започва да ръководи екипи и многомилионни проекти още на 25 години. В началото се сблъсква със скептицизъм заради възрастта, пола и източноевропейския си произход. Това обаче се оказва предимство – подценяването ѝ помага да изгражда авторитет чрез резултати, а не чрез думи. За нея мащабът не е единствената мярка за успех – истинската стойност на архитектурата се крие в това как обединява хора, адаптира пространството и създава дълготрайна добавена стойност.
След COVID-19 физическите търговски пространства се трансформират в места за преживявания и социални взаимодействия. В проектите ѝ вече има зони за йога и фитнес, изкуство, DJ-и, маникюристи и аниматори за деца. Чрез анализ на трафика с „термокарти“ и AI алгоритми, тя оптимизира движението на посетителите и създава мултисензорно преживяване. Устойчивите фасадни системи намаляват разходите за охлаждане с до 28%, а зелените инфраструктури могат да намалят повърхностните температури с до 20°C, което е особено важно при нарастващите горещини и ефекта „топлинен остров“ в градовете.
Михаела също се ангажира с устойчивостта на строителството – използва сертифицирани материали, които намаляват въглеродните емисии с до 25%, енергоефективни технологии с до 30% по-ниски разходи, пасивни и активни системи като BMS, LED осветление, намаляване на водопотреблението и биофилен дизайн. Целта ѝ е екологична архитектура, която повишава стойността на имотите и ускорява възвръщаемостта на инвестицията.
AI също играе важна роля – автоматизира повторяеми задачи, анализира хиляди варианти за разпределение на пространствата и фасадите, намалявайки времето за проектиране с до 50%. Михаела го сравнява с огледало – колкото по-умно го използваш, толкова по-добър асистент имаш.
Отделно тя се занимава с женското хормонално здраве. Има хронично заболяване, което я мотивира да изучава темата и да напише първата българска книга за женско здраве. Заедно с бизнес партньорка основават „Школа за женско здраве“ и разработват политика за менопаузата на работното място, включително образователна програма и промени в архитектурата, които повишават ангажираността и задържането на кадри.
Лошото градоустройство засяга непропорционално жените, особено по отношение на безопасността и достъпа до обществени услуги. След пубертета например момичетата често избягват обществени спортни съоръжения, които са доминирани от мъжки активности. В проектите ѝ социалният аспект е ключов – всяко пространство е внимателно проектирано така, че да осигурява безопасност, равен достъп и комфорт за всички, защото архитектурата не е само строителство – тя може да променя живота на хората и начина, по който те взаимодействат с града.