Юношеството е онзи период, в който децата започват да се превръщат във възрастни – понякога рязко, понякога болезнено, почти винаги объркано. Това е време на интензивни физически, емоционални и социални промени. Пубертетът често идва с бунт, изолация, нестабилност в настроенията, желание за самостоятелност, първи романтични връзки, конфликти с родителите, изграждане на идентичност. Но наред с тези нормални етапи от израстването, за много млади хора това е и моментът, в който депресията започва да се проявява. Тихо. Скрито. Неразбрано.
Важно е да подчертая: депресията при тийнейджърите не е просто фаза, не е мързел, не е „търсене на внимание“. Това е сериозно психично състояние, което засяга начина, по който юношата мисли, чувства, преживява света около себе си и реагира на него. Често остава незабелязана, защото лесно се маскира като „типично тийнейджърско поведение“.

Какви са основните предупредителни знаци?
Трайна тъга или раздразнителност – когато детето изглежда постоянно потиснато, унило или реагира агресивно и избухливо без ясна причина.
Загуба на интерес и удоволствие – спира да се занимава с неща, които преди са му били важни: спорт, музика, игри, приятели.
Промени в съня и апетита – трудно заспиване, чести събуждания или, обратно, спи прекомерно много. Апетитът може рязко да се увеличи или изчезне.
Проблеми в училище – спад в резултатите, липса на концентрация, забравяне, чести отсъствия или оплаквания от физически неразположения.
Изолация от приятели и семейство – прекарва часове сам, отказва разговори, затваря се в себе си.
Чувство на вина или безполезност – говори негативно за себе си, усеща се като товар, няма вяра в бъдещето.
Мисли за самонараняване или самоубийство – всяка подобна реплика, рисунка или жест трябва да бъде приет сериозно. Това е спешен сигнал, който изисква незабавна реакция.

Защо е толкова важно да говорим за това?
Много млади хора се срамуват, мислят, че нещо не е наред с тях, че никой няма да ги разбере. Страхуват се да споделят. А понякога дори не могат да назоват какво точно усещат. Нашата роля като родители, учители, близки е да бъдем наблюдателни, достъпни и готови да слушаме.
Какво можем да направим, когато подозираме депресия?
Да не омаловажаваме симптомите. Фрази като „Ще ти мине“, „Престани да се държиш така“, „Имаш всичко – какво ти липсва?“ вредят.
Да слушаме активно и с разбиране. Да им позволим да говорят без да ги прекъсваме или съдим. Да не се страхуваме от трудните теми.
Да покажем, че не са сами. Подкрепата започва с едно просто: „Разбирам, че ти е трудно. И съм тук.“

Да потърсим професионална помощ. Консултация с психолог, психотерапевт или психиатър не е крайна мярка, а отговорна грижа.
Депресията при юношите не е слабост. Не е характер. Не е избор. Но да получиш подкрепа – това е първата крачка към промяна.

MSimeonova

See Full Bio