Един от най-странните и неособено логични митове за възпитанието гласи: ако обичаме детето си безусловно и го приемаме такова, каквото е, то ще израсне разглезено и неприспособено. Но дали наистина е така?

Идея 1: „Животът е жесток – детето трябва да го разбере навреме“

Да, животът може да бъде суров. Но е невъзможно да скрием тази истина от децата – те я виждат навсякъде. Освен онези 10 минути смислен и полезен разговор, които родителят може да проведе, детето прекарва останалите 23 часа и 50 минути учейки се пасивно – от неодобрителните ни погледи, раздразнението ни, подигравките, агресивните разговори между възрастните, ругатните, злобата, която среща.

Детето няма нужда от допълнителни „ваксини“ с нелюбов. Толкова е безсмислено да го „каляваме“ с грубост, колкото да го караме да диша от ауспуха на колата, за да свикне със замърсения въздух.

Идея 2: „Ако му позволяваме всичко, ще свикне и ще го очаква цял живот“

Този мит се основава на непознаването на развитието на детската психика. Не можем да очакваме от двегодишно дете да се разделя с вещите си с лекота, от тригодишно – да изразява осъзнато съчувствие, а от четиригодишно – да бъде напълно самостоятелно.

Притеснението, че ако едно дете на 2 години е упорито, ще остане такова завинаги, е неоснователно. Малките деца преминават през различни етапи, които са временни и нормални. Няма нужда да насилваме едно дете да се държи „примерно“ на 2 години от страх, че ще е егоист на 25. Няма да придобие лоши навици, ако му дадем правото да бъде себе си докато расте. То неизбежно ще порасне и ще израсне разсеяността, истеричните изблици и мокрите панталони.

Идея 3: „Прекалено много любов ще го направи егоист“

Този мит е особено опасен, защото зад него стои едно още по-дълбоко убеждение – че човек по природа е воден от низки страсти и само строгите забрани го правят „истински човек“.

Но всъщност човекът е социално същество. Той носи в себе си както способността за егоизъм, така и за саможертва, съпричастност и любов. Как тези качества ще се развият, зависи изцяло от средата. Ако едно дете израсне в среда на агресия, унижение и безчувствие, най-вероятно ще възприеме тези модели и ще се превърне в затворен, гневен или безчувствен възрастен. Ако расте в подкрепяща, уважителна и емоционално богата среда, шансът да израсне като човек, който уважава другите и проявява благородство, е много по-голям.

Любовта не разглезва – тя дава корени и криле

Истината е, че безусловната любов не разглезва. Напротив – тя дава на детето усещане за сигурност, което му позволява да стане самостоятелен, уверен и отговорен възрастен.

Разглезването не идва от любовта – то идва от липсата на граници, липсата на яснота и непостоянното поведение на родителите. Но когато едно дете знае, че е обичано без условия, че нуждите и емоциите му са важни, че може да разчита на възрастните – то няма нужда да манипулира, да търси одобрение на всяка цена или да се превръща в егоцентрик.

Любовта е като здрава почва – тя не прави цветето „мързеливо“, а му дава сила да расте и да се развива.

MSimeonova

See Full Bio