Какво правим обикновено, когато се чувстваме объркани? Отхвърляме объркаността и се опитваме да се освободим от нея или да я отстраним; усилваме я, като размишляваме върху нея, или се изгубваме в нея; или се откъсваме от объркаността си като се откъсваме от себе си. В типичния случай се оглеждаме извън себе си за някакъв вид утеха, подкрепа или съвет. Не е възможно да открием онова, което искрено търсим, когато гледаме навън. Може би си мислим, че сме открили нещо, ала то е временно и в крайна сметка изгубваме намереното или непрестанно се тревожим дали няма да го изгубим. В края на краищата никоя външна помощ не е лекарство за нашето страдание. За да намерим най-доброто лекарство трябва да се обърнем навътре. Това не означава да подобрим идеите си, да подложим на проверка мислите си и да променим чувствата си. Означава да се обърнем навътре, за да намерим помощ, там където вече сме.
Archive | ноември 2019
Същинска природа
Понеже сме хора, ние обичаме да споделяме истории. Умът на болката включва въображението на егото. Историята е изтъкана от мисли и образи. Тя може да изглежда разумна , ала не е в състояние да обеме истината за фундаменталната ни раздяла с нашата същинска природа. Нашите истории може да ни носят удоволствие и да ни забавляват, както и да ни потрисат и ужасяват. Обаче ние не сме историите, които разказваме. И независимо колко умен или опитен е разказвачът, умът на болката не може да ни освободи от страданието, което изпитваме. Кое нещо действително ни освобождава от страданието? Мигът, в който изпитаме проблясъка, че сме по-големи от това, за което си мислим или което чувстваме – този миг е лечебен.
Изпитвали ли сте подобно преживяване?